водите на ски

Плаването над водата на широки скилистки, докато се тегли от моторна лодка, движеща се с поне 24 км/ч, е известно като каране на водни ски (15 мили в час). Скиорът се накланя леко назад, като държи дръжка на въже, свързано със задната част на лодката.

За направата на водни ски се използват дърво, метал, фибростъкло и други материали. Ските за общо ползване обикновено са с дължина 1,7 метра и ширина 15 сантиметра (6 инча). Размерите на ските се увеличават, когато скиорите стават по-тежки. В долната част на всяка ски, близо до петата, има стабилизираща перка. В случай на падане плътно прилягащите гумени връзки за краката се разтягат, като освобождават краката на скиора, без да ги повредят.

Ските за триково или фигурно каране на водни ски са по-къси от обикновените ски и нямат перки, което позволява на скиора да се обръща, докато изпълнява старателно подвизи. Триковите водни скиори трябва да се състезават с две ски и моноски, на равна вода и в следата на лодка. Състезателите имат две 20-секундни преминавания пред съдиите, по време на които могат да изпълнят колкото се може повече спускания и завъртания за това време.

Състезанията по водни ски включват и скокове, при които скиорът се тегли нагоре по рампа с дължина 7,3 м и височина до 1,8 м. Съдиите дават точки както за разстояние, така и за елегантност. Скиорът се врязва агресивно във водата на лодката и се удря в рампата, като се отклонява далеч встрани, за да получи най-доброто място. Скиорът може да скочи до 48,7 метра, като използва рампа с височина 1,8 метра и скорост на лодката 56 км/ч.

Слаломни водни ски

Състезанието по слалом с водни ски се провежда на писта с определен брой буйове, между които скиорът трябва да преодолее криволичеща пътека със скорост до 55 км/ч. За това състезание много скиори използват единични ски, заострени в задната част, и имат голяма метална перка и връзки на двата крака. Други използват две ски с по-големи метални перки, за да могат да завиват по-прецизно. Слаломът изисква перфектен синхрон, способност за рязко завиване и пресичане на последиците от лодка.

Скиорът в дисциплината “боси крака”, известна още като “боси крака”, се плъзга по повърхността на водата, без да използва ски. Някои скиори използват кръгли чинии с диаметър 1 м или ски за обувки, които са значително по-къси от традиционните водни ски. През 60-те години на миналия век карането на ски става популярно развлекателно и състезателно занимание с водни ски. Предпазен колан за тяло свързва скиора, носещ една или две ски, с огромно леко хвърчило. При силен вятър скиорът се издига над водата и се плъзга във въздуха зад влекача, като достига височина до 30 метра. Когато лодката забави ход, скиорът и хвърчилото се връщат меко на повърхността на водата.

Аквапланът, голяма дъска за каране, теглена от моторна лодка, е източникът на водните ски. Аквапланите са популярни предимно в САЩ и Франция, които са родината на водните ски. Ралф Самюелсън, “бащата” на този спорт, е първият, който кара водни ски през 1922 г. в езерото Пепин, Минесота. Фред Уолър от Лонг Айлънд, Ню Йорк, е първият, който получава патент за изобретение на водни ски през 1925 г.

Карането на водни ски е популярно развлекателно занимание в Европа и САЩ, като само в Съединените щати има над 600 местни клуба и асоциации. Популярността на този спорт нараства драстично през последната четвърт на ХХ век, благодарение на увеличаването на свободното време и като цяло по-голямата наличност на моторни лодки за развлечение. Към края на 90-те години на ХХ век се смята, че над 15 милиона американци и подобен брой европейци се занимават с този спорт.

Waterspout

Стълб от бързо въртящ се въздух с малък диаметър, който е в контакт с водната повърхност, е известен като водна струя. Бързо издигащ се купесто-дъждовен облак почти обикновено предизвиква водовъртежи. Те са с различна форма и често се създават в последователност, известна като семейство водопади, от едно и също възходящо въздушно течение. Торнадата, вихрушките и огнените бури са тясно свързани с водовъртежите.

Някои от начините на действие на водовъртежите са открити едва наскоро, въпреки че водовъртежите са познати и отбелязани още в древността. През по-голямата част от историята те са били обект на загадки, предположения и страх. Въпреки че няколко мощни водовъртежа са убивали хора, когато са навлизали във вътрешността на пренаселени райони, и наистина са застрашавали малки плавателни съдове, малко са документираните случаи на огромни кораби, унищожени от водовъртеж. Няма научна основа да се смята, че изстрелването на оръдейна топка или друг снаряд в приспособление ще го “разбие”. Противно на общоприетото схващане, водовъртежът не “засмуква” вода на огромни височини, въпреки че може да повиши нивото на водата с метър или два в точката на съприкосновение с повърхността. Смята се, че понякога водовъртежите засмукват риби и жаби във вихъра си и след това ги изхвърлят на сушата, което би обяснило регистрираните падания на такива обекти.